(1849 ~ 1917) Братството на прерафаелитите достига своя разцвет в средата

Първоосновата на всяка красота и първоначалото на всяко зараждане в картините на Джон Уилям УОТЪРХАУС

(1849 ~ 1917)

Братството на прерафаелитите доближава своя подем в средата на деветнадесети век, като негови съществени представители са великите Данте Габриел Росети, Джон Миле и Уилям Холман Хънт. Макар и не е толкоз добре прочут, работата на техния почитател – британския художник Джон Уилям Уотърхаус (1849 ~ 1917) днес е изложена в няколко огромни английски художествени галерии, а през 2009 година Кралската академия на изкуствата провежда огромна ретроспекция на творчеството му.

Член на Кралската академия по изкуствата, Уотърхаус работи няколко десетилетия след разпадането на Братството на прерафаелитите и по тази причина неговият жанр се назовава „ съвременен прерафаелит “. Картините му са присъщи с изображенията на красиви дами от древногръцката митология и легендата за Артур и демонстрират стилистично въздействие и от импресионистите.

Роден в Рим в семейство на британски художници, Уотърхаус по-късно се мести в Лондон, където се записва в Кралската академия на изкуствата. Скоро стартира да взе участие в годишните летни изложения на Академията, като се концентрира върху основаването на огромни платна, изобразяващи подиуми от ежедневния живот и митологията на антична Гърция. Ранните години от живота му в Италия евентуално са една от аргументите доста от по-късните му картини да използват тематики от Древен Рим или от римската митология. На едно от известните му платна можете да се насладите на разкаянието на Нерон след убийството на майка си.

През 1874 Уотърхаус показва на лятната галерия на Кралската академия по класическа притча „ Сън и неговият полубрат Смърт “. Картината е доста добре призната и той взе участие в изложбите на Академията съвсем всяка година до момента в който е жив. Една от най-известните му картини е The Lady of Shalott, която споделя за Илейн от Астолат, която умира от тъга, защото Ланселот не дава отговор на възприятията ѝ. Запленен от нея, Уотърхаус основава три картини с нейния облик през 1888, 1894 и 1916 година В творчеството му непроменяемо ще откривате женската хубост в най-изящната й, само че и в най-меланхоличната й форма.

(The Lady of Shalott, 1888)

(The Lady of Shalott Looking at Lancelot, 1894)

(I am Half-Sick of Shadows, said the Lady of Shalott, 1916)

Друг обичан воин на създателя е Офелия, а най-известната от неговите картини я изобразява тъкмо преди гибелта ѝ, поставяйки цветя в косата си до момента в който седи върху клон от дърво, надвесено над езеро. Рисува доста нейни изображения и показва едно от тях, с цел да получи дипломата си от Кралската академия. Тази картината е изгубена чак до 20-ти век, а през днешния ден е в сбирката на Лорд Лойд-Уебър. Уотърхаус рисува Офелия още веднъж през 1894, 1909 и 1910 година и възнамерява още една картина от поредицата, наречена „ Офелия в двора на църквата “.

Така и не съумява да приключи серията със своята тъжна Офелия, тъй като се разболява тежко от рак през 1915 и умира две години по-късно. Гробът му е на гробището Кенсал-грийн в Лондон.

(Ophelia, 1894)

(Ophelia, 1910)

(Hylas and the Nymphs, 1896)

Наскоро английска изложба краткотрайно отстрани едно от най-красивите му изображения, картината „ Хилас и нимфите “, основана през 1896 година Картината е част от сбирка сходни произведения в галерията, озаглавена „ В търсене на хубостта “, която кураторът Клеър Гануей разказва като „ доста старомодна “, тъй като изобразява дамите като „ пасивни красиви предмети или съдбовни дами “. Решението бива повлияно от скорошните митинги и придвижвания против употребата на дамите. Пощенските картички с картината също бяха извадени от магазина на галерията.

Реакциите в обществените медии бяха много остри. Освен това професор Лиз Претеджон, която се занимаваше с изложбата „ Уотърхаус “ в Кралската академия в Лондон през 2009 година, разяснява пред Би Би Си:

Викторианците постоянно били подложени на критика, тъй като се допуска, че елементарно са се скандализирали от всякакво „ неприличие “, само че тук наподобява, че ние сме тези, които започваме да разсъждаваме като „ моралистични викторианци “.

Посетителите на галерията бяха помолени да напишат мненията си на самозалепващи се листчета и да ги слагат на мястото на свалената картина. След всеобщите обвинявания в цензура, пуританизъм и политическа уместност, седмица по-късно, платното бе върнато на мястото му.

Макар и шефове на английска художествена изложба, провокаторите на тази преживелица очевидно не помнят, че в изкуството нормално вместо душа, схващане и аз, се взема за основа чистият дух, първоосновата на всяка хубост и първоначалото на всяко възникване и съществуване, нещо, с което Уотърхаус се е справил отлично.

The Mermaid, 1901